Хегеловите основи на логиката
На полето на логическата теория Хегел издига една изключително
значима и актуална и за цялата съвременна ситуация програма за
общото конституиране на логиката. Основното, водещото при Хегел е
задачата да се построи "логиката като чиста наука" (Нарский, 1976,
с.295). И това е задача по обхващането и систематизирането на
пълната й област и на огромното й значение за теоретичното мислене
и за човешкото познание. Затова и Хегел, всъщност за първи път в
историята на логиката, определя нейното място като първа и
"универсална наука" (Бънков, 1977, с.43), основаваща и ръководеща
всички останали науки, даваща "научния метод, но и самото понятие
за наука изобщо" ( Хегел, 1966, с.34). Логиката за Хегел е първа по
своето значение и образуване наука и от първостепенно значение е
нейното разработване като самостоятелна научна област, не прост
органон, а основа на човешката разумност. Логиката не просто задава
нормите на правилното мислене, а е задължена да го разработи
цялостно, в неговата пълна активност и да го обособи като
самостоятелна сфера - фундамент за всестранните постижения на
човешкия разум. Хегел изменя самия мащаб на логиката и задава
основната й програма: пълно обединяване и обхващане на логиката в
единна теория. Като универсална наука тя трябва да обхване в
завършена система "чисто знание в целия обем на неговото развитие"
(Хегел, 1966, с.57, с.70), чистата понятийна структура на цялото
мислене. Затова, както обобщава Г. Дончев: "Хегел прави революция в
начина на третиране на логиката и на нейния елемент, понятието."
(Дончев, 1982, с.120).
В резултат от новаторските идеи на Кант през последващото им
логическо разработване в делото на Фихте и Шелинг немският
класически идеализъм оформя една нова трактовка за областта и
възможностите на човешкото мислене. На първо място мисленето се
обособява като самостоятелна област, обобщила и удържаща в чист вид
пълната активност на човешкия разум. Затова и мисленето се
обособява в различни способности, като се търсят основните форми,
начини, способи да се опосредят и систематизират типичните
форми на неговата активност. На второ място - от изключително важно
значение за цялата логическа трактовка на немския класически
идеализъм - е въвеждане на съдържанието на мисленето, като
принадлежащо на самото мислене. С това то се дефинира като
предметно мислене, което чрез своята дейност осъществява различни
типове предметно съдържание. Тази тенденция към описание и
операционализиране на предметната синтетична дейност при Фихте,
чрез трансформирането й в предметно-генетично извеждане на
теоретичното мислене при Шелинг, кулминира при Хегел в разработване
на "мисленето, което схваща нещата в техните понятия" (Хегел, 1966,
с.35) чрез адекватни на мисленето средства. Затова
систематизирането на основните форми на предметно мислене и тяхното
изчерпване чрез чистия елемент на мисленето - понятието - оформя
при Хегел облика и областта на логиката като самостоятелна и
универсална наука.
С разработването и на съдържателната страна на мисленето се
налага и търсенето и въвеждането на нови логически средства,
възможности и техники. Още от Кант те се търсят в преобразуването
на традиционно логическите, но се достига и до необходимостта да се
обмислят и разработят нови логически средства, за да може да се
обхванат логическите дадености на предметното мислене. Единствено
Кант обаче в целия немски класически идеализъм до Хегел издига
такива логически средства тъкмо като логически: като обобщени и
нормативни за самата възможност на осъществяване на предметното
мислене. Едно такова средство, разработено от Фихте и Шелинг, е
методът на синтетичната дедукция, но общата му постановка не
надхвърля действащите за построяването му извънлогически
предпоставки, макар в работата по конструирането на синтетичната
дейност да се осъществява моделът на систематизиране на всички
прояви на мисленето върху предметното му съдържание. Хегел ще търси
да реши проблема за логическата необходимост и за "иманентното
движение" (Хегел, 1966, с.51, с.73) през отделните степени на
метода. И всъщност решението на този проблем поставя въпросите за
необходимостта и строежа на понятийния генезис на мисленето. Тъй
като тук мисленето се осъществява в своя собствен елемент -
понятието, то Хегел поставя пред логиката една нова цел: да оформи
общата понятийна структура на цялото мислене. Такъв проблем не е
поставян в логиката до Кант с неговата структура на чистите
разсъдъчни и чистите разумни понятия, само че Хегел се изправя пред
задачата да построи пълната система от чисти понятия, с които
разполага човешкото мислене. Именно тази система за Хегел
разработва цялостната система на мисленето за предмети, тъй като
понятията са онези "логически единици", чрез които се обработва в
мисленето всеки сетивен материал и се осъществяват възможните
връзки между понятия в знанието. И също така, системата от чистите
понятия на разумната ни дейност са точно в Кантов смисъл
първоначалните, основните и най-общите понятия: системата от
логически единици, които в своята обща структура извървяват и
образуват всички типове логическо предметно съдържание на нашето
мислене. Както и Кант, от тези позиции Хегел предприема
систематизиране и вграждане в единна теория на заварените логически
форми и с тяхното разглеждане, а и с общата работа върху системата
на логиката, отваря нови перспективи пред научната логическа
теория.
Хегеловата логическа теория на предметното мислене демонстрира
основния си логически характер на задълбочено изследване и
структуриране на организацията и формите на мисленето по отношение
на неговото съдържание, с което и разширява и затвърждава
възможността на универсално построеното мислене: което владее и
нормира своето "логическо съдържание" (Шинкарук, 1974, с.289,
с.290). Като цяло: Хегеловата логическа система стабилизира
основните параметри и задачи на логическата трактовка на немския
класически идеализъм, основана от Кант, и посочва собствените й
перспективи за разширяване и подредба на "логическото" в неговите
универсални и чисти елементи, структури и направления.
На проблемите на логиката Хегел посвещава много усилия, дали
плод в двете основни негови логически произведения -Науката
логика(публ. 1812) и първа частЛогиканаЕнциклопедия на философските
науки, разработена като лекционен курс. Още в този ранен период
Хегел системно се занимава с логика, което може да се проследи в
ранните му работиФилософска пропедевтика(Хегел, 2004),Учение за
съзнанието и логика за средния клас(ръкопис от 1809 г., вж. Дончев,
1982),Логика за средния клас(ръкопис от 1810-1811 г., вж. Дончев,
1982, с.12). И това е голямата разлика между неговите занимания и
тези на Фихте и Шелинг - Хегел категорично заема становището на
Кант и подхваща по-нататък неговото основаване на проблемите на
мисленето. Не можем да се занимаваме със същинските проблеми на
разумната дейност, чиято същностна активност е теоретичното
мислене, и да не положим възможно най-общите и научно издържани
параметри на изследванията си. За мисленето това е неговото
отнасяне към самото себе си с необходимите и адекватни за това
средства, всичко това предлага единствено логиката. Кант точно
поставя спецификата на тези изследвания: и разсъдъка, и разума като
основни познавателни способности трябва да се изучават от логиката.
Хегел заявява тази позиция още в първото си публикувано философско
произведение, т.нар. "Работа за различието", в която разглежда
необходимостта "да се конструира Абсолюта", именно като дедукция
(Hegel, 1977), а по-късно въвФеноменология на духанедвусмислено се
обявява против каквито и да било други средства и похвати, освен
понятието, при овладяване на целокупното и чисто познание (Хегел,
1969). Тази трактовка на Хегел е подчертана от неговите
изследователи като важна предпоставка за създаването на Хегеловата
логика. Същевременно тя представлява директен паралел между Хегел и
Кант, Хегел поставя в центъра на философските си изследвания
логиката и я превръща в универсална дисциплина, обхващаща цялостно
и изчерпателно цялата област на "чистия разум". Хегел освен това
превръща Кантовите априорни форми на разсъдъка и разума - чистите
понятия - в действащи логически единици, като отменя централната
Кантова постановка за съждението. И това е важен аспект в Кантовата
логическа трактовка, на който вКритика на чистия разумне е намерено
място: логическите проблеми на понятието остават до известна степен
извън обсега на Кантовата логическа реформа. А тъкмо понятието е
основна логическа единица, носител на логическото съдържание, при
Кант само чистите разсъдъчни понятия и чистите понятия на разума са
самостоятелни понятия, като дори и те са натоварени с основните
синтезиращи функции. За Кант понятията възникват в резултат на
синтеза, т.е. в резултат на образувано съждение или умозаключение.
При Хегел се наблюдава обратният процес: понятието се разглежда
като самостоятелна логическа единица и ще се изследва тъкмо
най-непроблематизираната в логиката тема - за неговия произход.
Хегел разработва в конкретна форма и Кантовата програма, начертана
вКритика на чистия разум, да се опише и подреди пълната система от
априорни понятия в човешкия разум - "както синтетичните, така и
аналитичните" (Кант, 1992). Това е Хегеловото решение на общия
проблем за "системата на чистия разум" (Кант, 1992). Ето защо
логиката трябва да заеме мястото на първата и универсална наука
сред всички други науки и това е мястото на първа философска наука,
което й отрежда Хегел в своята система на основните философски
науки -Енциклопедия на философските науки(наред с другите
две:Философия на природатаиФилософия на духа). Единствено логиката
като наука, изучаваща чистото мислене, е в състояние да постигне
основната цел на цялостното търсене на Новата философия: да изучи и
систематизира докрай чистия разум, защото само чрез логиката може
да се постави за предмет на разглеждане "истински пластичния и
родствен на субекта обект, т.е. - самото мислене" (Нарский, 1976,
с.285).
Системата на целия разум трябва да се проектира и изпълни като
системата от всички основни негови понятия, които трябва да бъдат
представени и подредени така, че да образуват система: единство от
взаимосвързани единици и то в една аксиоматична системна връзка,
както Фихте основава своята "система на човешкото знание". Хегел
приема логическата концепция на Фихте за систематичната връзка на
цялото знание, както и въведения от него основен диалектичен
принцип на дейността. Хегеловото решение е логически издържано:
диалектическият принцип се използва като основен принцип при хода и
за взаимовръзката на понятията. Хегел посочва диалектическия
принцип като работещ логически механизъм на своята система от
понятия (Хегел, 1966, с.49, с.51; 1967, с.359), като го
трансформира логически не както при Фихте - като схема на синтез, а
в логическия преход от едно понятие към друго. С това системата от
понятия получава логически характер. Заради своя принцип системата
на Хегел традиционно се квалифицира като диалектическа логика. До
известна степен обаче тази традиционна квалификация на Хегеловата
логика акцентира върху една определена страна от Хегеловото
теоретично дело и поставя Хегел в опозиция спрямо логическите
трактовки на Кант, Фихте и Шелинг. Терминът "диалектическа логика"
е обусловил логическата интерпретация на Хегеловата система в едно
тясно русло и до известна степен е предопределил обща негативна
логическа оценка спрямо направеното от Хегел в областта на
логиката. На създаденото от Хегел често се гледа като на
произволна, "чисто спекулативна" конструкция, лишена от логическа
необходимост и сериозни логико-теоретични постижения. Дори се
формулира възгледът, че тя въобще не е логика. Всичко това
произлиза от опита да се реши логическият характер на Хегеловата
логика със средства и критерии, придобити извън цялостното
логическо направление на немския класически идеализъм. Хегеловата
логическа система е създадена и обобщава редица логически проблеми,
повдигнати от Кант, Фихте и Шелинг и от други философи на Новото
време и е резултат от общото движение по реформиране на
Аристотеловата логическа парадигма. За да бъде оценена логически
Хегеловата разработка, трябва да се разглеждат нейните проблеми и
решения в тяхната собствена специфика. Едва тогава се демонстрира
мащабът на постигнатото от Хегел и се очертава значимостта на
неговите нововъведения и открития на полето на логическата
теория.
Хегел довежда концепцията на Фихте за система на цялото знание,
основана в Кантовия анализ на познавателната способност на чистия
разум, до конкретно обхващане и подреждане на всички типове знания,
които е създал човешкият разум. Само че те при Хегел са
структурирани като чисто мисловно съдържание и така извадени от
контекста на своето историческо възникване и употреба. Така за
Хегел се оформя постановката на отъждествяване на структурата на
чистото знание с чистото мислене, което и дава основание неговата
логика да бъде квалифицирана като "гносеологическа". Това е
тенденция, която важи за логическата трактовка на целия немски
класически идеализъм. Определена цел на логическите изследвания на
немските философи не са количествените взаимоотношения на
индивидите в материалния универсум, а взаимовръзките между
логическите единици в универсума на мисленето. Затова и Хегеловата
логика разглежда взаимовръзките, "взаимопреходите" между понятията
(Шинкарук, 1974, с.294). Тези взаимовръзки обаче трябва да
съставляват и да изпълват цялата област на мисленето - това е
изключително важно условие за конструиране на Хегеловата логическа
система. Така построеното мислене трябва да обхваща и систематизира
всяко разумно знание: "замисълът на Хегел" е "да включи в контекста
на историческото движение на мисленето цялата пълнота на човешкото
знание за действителността" (Нарский, 1976, с.295; вж. Шинкарук,
1974, с.313). Хегел проектира мисленето като "саморазвиваща се
система" (Бънков, 1977, с.48, с.49, с.50), той структурира самия
процес на неговото възникване и го прави чрез метода, общата форма
на понятиен генезис - система на възникващи едно от друго по
определен принцип понятия. Това е обща форма, която е нова
трактовка както на възможностите на понятието като логическа
единица, така и общо за трактовката на логическия метод. Съответно
и нейните собствени логически условия и средства ще бъдат различни
и ще осигуряват работенето на такова логическо построение. Това ще
са форми на понятиен генезис, те включват самото логическо
движение, самото образуване на предмета на знанието. Хегел обаче
обвързва мисленето като чиста структура с историческия ход на
неговото възникване, от което и ще се породи вътрешна
несъгласуваност между някои понятия в общата им система, както и
изобщо възможността за друг преход между понятията. Със своята
система Хегел опитва да "затвори" и подреди в завършена система
основните понятийни форми на мисленето, като обаче не извежда и
конструира тези форми извън техния исторически контекст. Както
отбелязва и А. Бънков, системата на развиващото се мислене не може
да "завърши", да се посочи нейният логически край, тъй като това
отменя самото понятие за развитие (Бънков, 1977, с.70). Мисленето
трябва да оформи своите критерии и логически норми от самото себе
си и чрез обобщаване на своята дейност. Нито собствената му
история, нито системата на човешко знание могат да предоставят
условията и хода на структуриране на неговата чиста област.
Мисленето трябва да се само-определи, да се само-изучи и то като
удържи пълната си област и универсалната си възможност върху
предметността. А в чистия елемент на логическото, то трябва да
обобщи своите точни, "съкратени" (Хегел, 1966, с.22) и отнасящи се
до всички възможности за конкретизация форми - чисти структури, по
които да се съставлява всяка една предметно-съдържателна формация.
Тези форми трябва да изграждат и точно да изпълват едно системно
цяло - в това е същинско логическото: да е пределно обобщение и
аксиоматизация на мисленето. Очевидно систематизацията на цялото
предметно мислене трябва да излезе извън аспекта на обобщаване на
конкретното историческо развитие на мисленето, което означава и
извън тясното й обвързване с определени типове знания и да се
освободи като чиста логическа структура със свои условия, средства
и възможности.
Хегел предприема определени стъпки за обосноваването на чистата
логическа структура на предметното мислене. Логиката трябва да
опише "движението на мисленето в "чистия" му вид" (Нарский, 1976,
с.284). На първо място това е освобождаването на знаниевите единици
от сетивния материал, който те обобщават: "определяне на един
предмет, доколкото моментите на неговото съдържаниенепринадлежат
къмусещанетои къмнагледа" (Хегел, 1966, с.60, с.35). Това е
съществено условие за всяко понятие като форма на мисленето, но
това е и важно условие за всяка научно изградена теория. Хегел
обаче предприема една важна стъпка по отношение на конституиралия
се в немския класически идеализъм логически метод. Хегел изключва
"аза" като основен субект на разумната дейност (Хегел, 1966,
с.60-с.61), в понятийния логически ход "азът" не присъства като
конструктивна част от достигнатата предметна степен, както е при
Фихте и при Шелинг. И. Нарски подчертава новата позиция при
разглеждането на мисленето: "движението на понятията в "Логиката"
на Хегел е лишено, съгласно неговия замисъл, от каквото и да било
субективно, следователно ние се запознаваме с "абсолютното мислене"
(Нарский, 1976, с.284). Хегел превръща мисленето в абсолютен субект
на своето развитие, който трябва да разгърне своето цяло единствено
чрез своето самоотнасяне. Това е изключително важно решение на
Хегел, което макар и като чисто метафизическа теза, внася в
понятийния ход момента на самоотнасяне и самоопределяне на цялото
чрез себе си, единствено чрез който може да се опосреди и опише
логическото движение между понятийните единици. Само така те могат
да се свържат една с друга и да изминат своето опосредстване до
изчерпателна система - какъвто е логическият замисъл на Хегел. Само
така мисленето може да е организация, която образува, подрежда и
обхваща цялостно своето съдържание; само така от мисленето можем да
изградим универсална структура, система на построяване на цялото му
предметно съдържание, изобщо на възможностите за такова съдържание
и така да се структурира и изпълни мисленето в неговия собствен
универсум.
Ако мисленето е основано като универсална област, вън от която
нищо не може да бъде постигнато като знание, то тогава мисленето
трябва да удържи и да владее цялата си област. Тази област съдържа
и обхваща всеобщото: най-общите понятийни съдържания, неговият
универсум ще е "царството на чистата мисъл" (Хегел, 1966, с.43).
Мисленето разполага с най-общото си понятие: самото пределно
всеобщо понятие за понятийността и това е понятието за пълната му и
изчерпана област. За първи път при Хегел се формира като работещо
едно такова понятие за всички понятия, понятие за абсолютната
действителност на цялото мислене. Според Хегел мисленето разполага
с такова пределно понятие, което е от върхови ранг, Хегел го нарича
Абсолютна идея. Такова пределно всеобщо оцялостяване на мисленето
се въвежда от Кант с трансценденталния идеал, последната от
трансценденталните идеи в трансценденталната диалектика (Кант,
1992). При Кант трансценденталната идея е чисто разумно понятие,
което осъществява върховния синтез на разумната дейност, но там то
е просто априорна синтетична форма и няма предметен корелат,
основните му функции са регулативни (Стефанов Ив. С., 1981). Все
пак общото движение при Кант по степен на общност на априорните
форми на чистия разум е от единичния предмет на сетивния наглед
през структурирана обща представа: един познавателен предмет от
чистите разсъдъчни понятия до най-общите чисто понятийни единства
на цялото познание чрез понятията на разума (Кант, 1992), това
движение завършва с върховния синтез на цялото предметно познание.
Макар подобно движение по степен на общност да се осъществява и в
метода на Фихте и Шелинг, от битийна, чисто обективна по съдържание
определеност към съвкупността на предметното съдържание до чисто
субективната страна на разумната дейност, при тях няма формулирана
целта на метода като постигане на пределната съвкупност на цялото
мислене. С поставянето на Абсолютната идея като пределна цел за
мисленето, което така ще постигне своята целокупна област и
съдържание, Хегел дефинира целта на логическия метод.
Мисленето като свой собствен абсолютен субект трябва да осъществи
пълната дейност по реализирането на тази цел. То трябва да разгърне
и определи самото себе си като дейност на "универсално всеобщото"
на теоретичното мислене (Шинкарук, 1974, с.316) от неговите
най-бедни по съдържание и с най-малка степен на общност понятия
през все по-общи и конкретни понятия до самото пределно общо
понятие: понятието за своята "конкретна цялост" (Бънков, 1977,
с.48). Мисленето при Хегел се дефинира като понятийната дейност по
определянето и изпълването на съвкупността на пределното и обобщено
човешко знание. Мисленето, ако се абстрахира от обективния характер
на знанието, е чиста дейност по своето определяне и по изграждане
на целокупното съдържание на всеобщото. Тази постановка определя
метода на построяване на системата от понятия: всяко понятие се
строи върху определено самоотнасяне, отделя се спрямо предходното
понятие и с вътрешния ход на своето противопоставяне подготвя
прехода към ново, по-богато по съдържание понятие. Именно
телеологическият ход спрямо пределно общото понятие, както и
логическият вътрепонятиен преход, определят Хегеловата логическа
методология като "теория на развитието" и поставят важния проблем -
как логиката да овладее проблемите на дейността и развитието.
Хегел предприема едно мащабно изследване и построяване на
цялостен модел на човешкото мислене: по степен на общност и
подчинени на един определен вътрепонятиен принцип да се подредят и
взаимосвържат типовете всеобщи понятийни структури в човешкото
мислене. Такава задача никой преди него не си е поставял, освен
може би Аристотел и Кант, но те изследват общите понятия,
функциониращи в човешкото мислене с точно определени параметри, без
да си поставят задача да се подредят и извлекат общите понятия, с
които въобще цялото ни мислене разполага. Самото предположение на
Хегел, че мисленето ни разполага със своя "мрежа" (Хегел, 1966,
с.25) от понятия и тя му служи като "логическа основа" (Шинкарук,
1974, с.293), за да създава своето знание - от еднократните му
актове до пълната му система, по същество е нова логическа
трактовка на проблемите на понятието. Това означава, че сред
многобройните понятия, които използваме в нашето мислене,
съществува взаимовръзка и само благодарение на тази логическа
свързаност между тях ние сме в състояние да изграждаме теоретично
знание (такава идея за пръв път изказва Кант в Критика на чистия
разум). Изобщо същността на нашето теоретично знание се състои във
възможността да боравим с понятия, да ги образуваме и
трансформираме. Знанието възниква при строгата понятийна връзка и
понятийна трансформация, затова и трябва да разполагаме с колкото
може повече и системно свързани понятия. Построяването на системата
от всички свързани
понятия представлява тогава пълната система на теоретичното мислене
в неговото развитие и ход от първите, едностранно формулирани
понятия до върховото понятие, обобщило цялото мислене в една
понятийна формация: Абсолютната идея на целокупно мислене. Затова и
Хегеловият логически метод се осъществява с тази последна цел:
"постигането на абсолютната идея са постигнатите всеобщи
закономерности, управляващи човешкото мислене" (Шинкарук, 1974,
с.315). Това е и най-високата цел, поставена някога пред мисленето:
то да обхване, опосреди и опише в единна целокупна система своите
универсални форми и своето логическо съдържание, да осветли и
операционализира пълните си възможности в огромния обхват и
капацитет на своята теоретична дейност.
Литература:
Бънков А. 1977. Логиката на Хегел и диалектическият
материализъм. Партиздат, С.
Дончев Г. 1982. Хегел и неговите предшественици. Изд. "Наука и
изкуство", С.
Кант И. 1992. Критика на чистия разум. Изд. на БАН, С.
Нарский И. 1976. Западноевропейская философия ХІХ века. Изд.
"Высшая школа", М.
Стефанов Ив. С. 1981. Кант и проблемът на диалектиката. Изд.
"Наука и изкуство", С.
Хегел Г. 1966. Науката логика. Първа част. Обективна логика.
Изд. на БКП, С.
Хегел Г. 1967. Науката логика. Втора част. Субективна логика или
учение за понятието. Изд. на БКП, С.
Хегел Г. 2004. Философска пропедевтика. Изд. "Европа", С.
Шинкарук В. 1974. Теория познания, логика и диалектика И. Канта.
Изд. "Наукова думка", Киев.
Hegel G. 1977. The Diference between Fichte` s and Scheling` s
System of Philosophy. State University of New York, New York
Press.